Късметът

Късметът е трудна за определяне дума – казват китайците. Българите от векове пък повтарят като заклинание мантрата: „Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет”. В днешни времена късметът не е нищо повече от суеверие, освен за тези, които смятат, че се припокрива със съдбата. За да разгранича още в самото начало двете понятия ще поясня, че чрез късмета може да се промени съдбата, а късметът може да се промени с помощта на Фън Шуй и личните осъзнати и целенасочени усилия на индивида. Заблудите в грешно предаваната информация често произтичат от една сбъркана десетична запетая, какъвто е случая с елемента желязо, в химичния състава на спанака. За създателите на Попай, обаче, късметът е бил именно  в сгрешената запетая или по-скоро това е бил шансът, да спечелят популярност и пари, разбира се. Масово, повече от 95% от хората, с които разговарям са на мнение, че за да имат  късмет или да почувстват проявленията му, трябва да живеят илюзорния живот, който са си „сглобили” от филмите, картинките, списанията, рекламите и любовните романи. Убедени са, че ако спазват някакви правила или минимум „морална и обществена хигиена”, ще успеят да отворят „пещерата на Аладин”. Никой не иска да повярва, че не е любимец на съдбата и се е родил с „лош” късмет, съвсем условно казано. Лошият късмет просто изисква полагане на повече съзнателни усилия от страна на този, който го притежава.

Т.е. за Късмет си припознават обществено признатите регалии на успеха.Хората си приличат в мечтите, защото сънуват едни и същи „сънища” и за сбъдването на почти всички са нужни пари.  Или: за Късмет в убежденията и представите на човека от 20 и 21 век е ПОЛУЧАВАНЕТО и/или извличането на удоволствие/леснина без полагане на усилия, ей така само защото това съм Аз и ми се полага. Късметът в представите на китайците е свързан с възможностите, които ИЗИСКВАТ да бъдат реализирани, да бъдат употребени, едновременно с личните усилия, за да се случи съдбата. Именно тук се появяват различията: някой има късмета да се роди в определено семейство, друг притежава талант/умения, трети привлича жените като магнит и т.н. Предизвикателствата или уроците за всички са различни. Съдбата не е заложена като негативна ЗА НИКОГО. Всеки прави своите избори, които стъпка по стъпка го водят или към постигане или към сгромолясване. Степента на цивилизационно и еволюционно развитие може да се прецени по нарасналите възможности на прилагане на свободната човешка воля. Всяко следващо поколение изисква повече за себе си и нуждите си, но и дава по-малко на обществото. И колкото „по-правилно” постъпва някой за себе си, толкова повече „греши” спрямо останалите и спрямо мястото, което обитава или, в което са помещава. Позитивното мислене, религиите, древните учения – всички те са верни, казват едни и същи неща по различни начини и изискват практикуване. Нито едно знание „отгоре” не е сведено самоцелно, а има задачата да даде посока на загубилите се. Няма готови отговори, както и два еднакви случая. Осъзнаването на проблемите забавя темпото на съществуване, за да може по-лесно да се осъществи пренастройването  на друга програма – програма, различна за всеки и според сбора от думи и действия, които са натрупани. „Правилността” на дадено действие се определя от ползата, която има и носи за всички участници, а именно: индивидът, окръжаващите го и средата, в която живее. Ако има минимална реална вреда дори само за един от 3-мата, действието е неправилно. Ако има полза за една от 3-те страни, а за останалите е неутрално, отново е правилно. Действие, което е неутрално за 3-те страни е без вреда, но и без последствия, което означава и без полза. Проблемът при тълкуването на духовните и божествени закони произтича от факта, че се тълкуват като човешките, държавните и обществените, т.е. съотнесени са към физическото материално ниво. Каквото горе – такова и долу е Херметичен принцип, но долу е материя и проявление, а горе е мисъл, пораждане, идея. Смисълът на принципите е да бъдат прилагани на дело, да се проявят в материята.

Позитивното мислене не е поставяне на розови очила и преобразуване на очевидни факти, които да обслужват нечия цел. Позитивното мислене  е реалното знание, че НИКОЙ не е дошъл на тази земя да страда, но това е единствения път, по който се върви напред.

Един пример:

Развалени зъби, какво означава това?

На физическо ниво – невежество по отношение на храненето или информираност, но съпътствана от вътрешна съпротива „на мен няма да ми се случи” и/или оправдание за мързела и непроявената воля „само няколко пъти, какво толкова”. Скритите врагове вътре  в човека винаги търсят Правото, което е изкривено от самосъжаление и жертвеност и успяват да го поставят преди отговорността и осъзнатостта. Всеки един развален зъб е симптом за проблем в органа, който представя. Зъбите за човека  са като пръстените в ствола на дърво, но в обратна пропорция. По оцелелите зъби може да се разбере здравословното състояние  на човешкото тяло.

На ментално ниво проблем със зъбите винаги означава злословие и критика. Лошият дъх, пък влошава ситуацията и със „зловонни” намерения и недоволство. Те не винаги са насочени към другите, а напротив – по- често са обърнати навътре, към самия индивид.

Чупенето и скърцането със зъби означава несмляна, неинтегрирана  емоционална реакция или липса на връзка между разум и чувства ; колебание как да се постъпи в определена ситуация, нерешителност породена от страх. Мъжете по често скърцат със зъби от жените и то в  моменти, в  които се чувстват застрашени – най-често от ревност, която в днешните времена им  е „забранено” да проявяват или когато са неспособни да контролират ситуация,  която се очаква от тях поне да разрешат.

Проблемите с венците „оголват” личността. Принуждават я да се връща на темата за оцеляването отново и отново. Оцеляването може да бъде най-често на физическо ниво,  но и на емоционално, когато има нужда от заявяване и приемане на отхвърлена личност.

Грижата за зъбите е признак за интелигентност и отговорност към самия себе си и другите, НО само на физическо ниво. Добре ще е да има грижа и за другите нива.

Как се проявява Късметът?

Да приемем, че един зъб така или иначе е занемарен и рано или късно ще има болка/оток. Късметът, особено в България ще е това да се случи в работен ден, любимата ви зъболекарка да не е на Антилите и заместникът й да ви одруса двойно.Ако в помещението, което обитавате, са се появили звезди, които указват проблеми със зъби, уста, език и вие сте информирани, че имате лош късмет и имате проблеми със зъбите, тогава може да се сърдите единствено на себе си, че не сте употребили свободната си воля да предотвратите лошия си късмет, защото тайно сте си мислели, че може и да ви се размине или да сте го отложили за след времето, когато първо оправите еди-какво си.

Късметът не се чака да се прояви, а му се залагат примамки, за да излезе на светло. В него като в синапено семе или като в жълъд е закодиран потенциала на личността и причинно-следствените връзки в неговите проявления и бъдещи избори.

Приемането на Късмета се нарича Благодарност за това, което ни е дадено, за това, което имаме и за това, което сме. Непрекъснатото недоволство и сравняване с другите руши, изяжда собствените ни шансове, защото усилията са насочени в грешна посока. А Вселената не допуска прахосване.

Като цяло по-успешни са хората без Късмет, защото са се научили да ценят и анализират ситуациите, за да могат да извлекат максимум ДОБРО за себе си и околните.

Хората с Късмет са по-претенциозни, защото или са свикнали на повече внимание или смятат, че им се полага. Няма отношение към конкретната ситуация – може да е клошар, който ще изисква от другите или да му осигурят тишина или ще завиди на кашоните и вестниците на останалите.

Другите „дадености” отгоре свързани с Късмета са на „жетварите” и „сеячите” или степента на проява на свободната воля.

„Сеячите” могат да правят каквото решат, без това да има особени последствия за околните. Те „работят” в този живот предимно за себе си, усъвършенстват собствените си умения. За тях обществото е сцена, в която или трябва да се впишат или да изпаднат от нея. При тях инициативността и действието са ключови думи и за тях семейството и приятелите са просто „обоз” и поддръжка. Обикновено изобщо не оценяват това, което са имали, но рано или късно остават без подкрепата на най-близките си. Хората без късмет – по-рано и затова се изправят по-бързо. Хората с Късмет дълго се заблуждават и губят ценно време за справяне.

„Жетварите” в различна степен в зависимост от показателите си зависят от обкръжението си и от действията на близките си. Те се превръщат в гръмоотводи. Ключовите думи за тях са приемане, трупане на знания. На тях разчитат всички. Това са хората, които са в полза на другите хора в съвсем буквален смисъл. Тези, които се грижат за взаимоотношенията и полагат усилия, за да ги поддържат. Предизвикателството за тях е да се грижат за себе си по същия начин, по който го правят за другите.

Така от комбинациите се получават 4 групи хора, които РЕАГИРАТ по характерен начин.

„Сеячи с Късмет”, „Сеячи без Късмет”, „Жетвари с Късмет” и „Жетвари без късмет”

Урокът за всички е да спрат да отговарят на външните провокации и да започнат да ТВОРЯТ собствената си ХАРМОНИЧНА действителност.

Хармония означава съгласие, съзвучие.

Трите черти в триграмите представят акорда Небе (горната), Човек (средната) и Земя (долната). Небесният късмет е непроменим, но Човекът има свободната воля да промени условията на Земята, в които живее, за да зазвучи красиво, в собствен цвят.