Определяне на целите

Най-голямата победа – да разпозная своите ограничения, за да ги надрасна.
Всяка ценност се реализира от самия живот посредством някой.
Целта да бъда най-добрата е да бъда разпозната като такава, но от кого?
Проявлението е в материята, но създаването е в другите слоеве.
Материята е следствие като боклука. Никой не си купува повече стока, за да създаде повече боклук. Създавам ли боклук с тази цел? – Не, той се появява от редица дейности. И колкото “по-чист” и по-малко е моят боклук, толкова по-ефективни и качествени ресурси съм употребила за постигането на другите цели или “Който умее добре да се движи, следи не оставя” Лао-Дзъ.
Ако правя сладки и разполагам с n на брой формички, всички сладки ще бъдат с тези форми, с еднакво или различно съотношение между тях, но те винаги ще се делят на n подгрупи. Творческото решение е да измисля съвсем нова формичка, /която може и да е комбинация от други познати/, но след определен брой сладки от новите, ще искам да създам още по-нова форма или да променя субстанцията /досегашното тесто/, ако все още не съм захвърлила всичко.
Кога, обаче, ще стане това? Кога ще ми писне да правя едни и същи сладки? И защо изобщо ги правя?
- за да ги ям;
- за да печеля от продажбата им;
- за да покажа или докажа на някого/мен, че мога да ги правя.
Това означава, че сладките са ценност за някого или за мен.
Да приемем, че целта ми е да печеля от продажбата на сладки. Следователно живея и работя в условия на конкуренция. Просто няма начин да съм единствена и винаги има някой, който е по-добър от мен и друг, който е по-лош от мен. Тогава съм заставена от външни обстоятелства да се развивам /нови форми, ново тесто/ или това е най-прекият път към моя успех. Оцеляването ми на пазара зависи от моите въображение, умения, ресурси, но виждам върха. Предстои трудно изкачване, но ще се справя. Живея в стрес, но аз съм силна и мога. Ще почивам след това. Или това е действие отвън – навътре.
Ако целта ми е да правя сладките за своя употреба, неизменно ще настъпи моментът на моята некомпетентност и ще започна да си купувам по-хубави и по-разнообразни, които да задоволяват нарасналите ми изисквания /претенции към другите производители на сладки/.
Ако произвеждам сладки, за да докажа нещо на някого или на себе си, отново ще изгубя интерес, защото след като го постигна, няма да има към какво да се стремя.
Остава един последен вариант – да правя сладки – все нови и различни, защото това е моята съдба без да ме вълнува дали ще се продават или ще се ядат. И ако случайно с окаже, че те са най-търсените, то това е следствие от моите действия, цели, развитие и изминат път. Капанът тук е, че може да се опияня от резултата и да се опитам да увелича продажбите, вместо да си спомня защо съм започнала да правя сладки – а именно защото обичам аромата на подправките или ми е приятно да чувствам мекото тесто в ръцете си. Смисълът изчезва в момента, в който се опитам да продавам, вместо да произвеждам. Дори да съм направила поточна линия и клонове за дистрибуция на много места, това действие ще се движи по инерция още известно време, защото няма да може да продължи само с моето гориво – любов, енергия, съдба, път, освен ако вече не е станало нечия друга съдба.
От друга страна, моя съдба може да са станали вече кебапчетата.
Защо е толкова важно да се знаят мечтите, за да ти кажат какъв си. При самото им определяне, се осъществява захранване от конкретен егрегор.
Ако моята цел е в съзвучие с моята съдба, ще попадна на точното място в точното време и при точните хора. Моята цел, обаче, трябва да е съгласувана с мен. Да извира от най-дълбокото и чисто място – моето сърце. Защото, ако това е нечия друга цел, ще бъда изхвърлена моментално от егрегора и ще ми бъде показвано по всички възможни начини, че това не е моя път.
Когато определям целите си съм като новородено, което очаква да бъде посрещнато с любов от някаква общност, а и общността точно в този момент се нуждае именно от мен.
Няма правилни или грешни цели. Има грешно припознаване на целта. Има също и междинни цели, които обслужват голямата, въпреки че в повечето случаи те отнемат най-много време и ресурси.
Някой се появява на този свят и неотклонно следва съдбата си.
Друг бива “пошляпван” оттук – оттам, докато я намери.
Трети пък, изобщо не я намира или дори да я види, не си прави труда да я разпознае.
Четвърти изминава целия път, за да разбере най-накрая, че не това е била задачата му.
Има трудности, които могат да бъдат преодолени и други, които няма начин да се променят. Всеки го разбира, само че предпочита да вини обстоятелствата.
Единственият начин, по който мога да разпозная целта е поглед навътре, в тъмното, докато бъда озарена от собствената си светлина.
Обратният вариант не работи ефективно и води до заблуди. Ако започна да се озъртам по светло и да разчитам на познати лица, неминуемо ще вляза в чуждите лабиринти, ще загубя време и ще се здрачи. И пак ще остана на тъмно, само със себе си, докато не изгрее моето слънце, което да ме изведе на собствената ми магистрала.